|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Извир вода, Вендо, извираше,
малка й мома, Вендо, наляваше
и със вода, мори, сборуваше, (2)
и на вода говореше: (2)
- Ой ти, водо, бистра водо,
как съм бела и червена,
малко да съм черноока,
черноока, по-висока -
мене турчин ке залюби,
или турчин, ил каурин.
Дочули я нейни брате,
нейни брате, братовчеде,
та й отсекли нейна глава.
Дек паднало нейна глава, (2)
там станало честа гора,
дек паднало нейни очи,
там станало два кладенца.
Камена, Петричко; седенкарска (НПЮзБ 2, № 360); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|