|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Извела е малка мома,
бащин си хранен кон
да го пои студна вода,
студна вода, кладенчева.
Напои го, върнала се,
па стъпила на бял камък.
Извадила огледалце,
огледалце кокалено.
Хем се оглежда, хем се окайва:
- Каквато съм тънка и висока,
така да съм черноока -
поповете ще разпопя,
граматици ще опопя.
Откъде я чули три овчаря,
три овчаря, три другаря.
Първия овчар й продума:
- Ой те тебе, малка моме,
като зачух тези думи,
стадо броях, надброих го!
Втория овчар й продума:
- Ой те тебе, малка моме,
като зачух тези думи,
кавал свирех, изпуснах го
в тихия бял Дунава!
Третия овчар й продума:
- Ой те тебе, малка моме,
нищо не чух, не направих,
дай на мене тази китка
дето е на тебе на страната,
мене да е на чалмата!
Изворово, Харманлийско (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|