* * *

Хубава мома се хвали сама

Рано рани малка мома,
рано рани в понеделник.
Извела е братов коня,
да го пои студна вода, (2)
студна вода на бял Дунав.
Напои го и свърза го,
че си уми бяло лице,
че си бръкна във пазвичка,
че извади огледалце, (2)
огледалце кокаляно.
Сама се гледа и си вика:
- Колко съм си бяла й червена,
да съм малко черноочка,
българи бих потурчила,
турци бих побългарила,
поповете разпопила, (2)
дяконите опопила.
Зачули я три овчари,
три овчари, три другари,
отидоха при малка мома.
Първия дума, продума:
- Мари, моме, малка моме,
кавал свирех, изтървах го...
Втория дума, продума:
- Стадо броих, надброих го, (2)
като зачух тази дума...
Третия дума, продума:
- Мари, моме, малка моме, (2)
ще ти кажа една дума,
не е срамно, нито грешно,
хатър да ти не остане.
Дай на мене тази китка,
дето тебе на главата,
нека мене на калпака,
на калпака, над ухото,
да я стрия на бял камък,
да я изпия с пресно мляко.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010