* * *

Хубава мома се хвали сама

- Димянинко, мала моме!
Димянинка конь водила,
сос змия го зауздила,
сос друга го препасала,
сос трекя го пошибуе;
от вода го надводила
и мало коня напоила,
повече се огледала;
сама се е бендисала,
сама дума продумала:
- Ка съм тънка и висока,
кали, бела и румена,
ощ да ми са очи църни,
очи църни, вежди тънки,
си би момци помамила -
женено и неженено,
такмено и нетакмено,
годено и негодено.
Щото са ми женените -
жените си прощавая,
децата си аризуя,
па си мене допращая;
щото беа такмените -
китки, пръстен повращая,
па за мене допращаа;
щото беа ергените -
с ножове се избодоя,
между себе зарад мене.
Димянинка, мала мома,
туку това издумала,
конь се сече, та утече.
Димянинка говореше:
- Таком, Бога, добра коня,
ела, коню, да те хванем,
да те хванем, да се качим,
та па бегай да бегаме
дека село царье нема,
царье нема, банье нема,
нийе да сме сами царье,
сами царье, сами банье!
Па си хвана врана коня,
па се качи на рамена,
па бегаа с врана коня,
дека село царье нема,
царье нема, банье нема;
они били сами царье,
сами царье, сами банье.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010