|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Дена мома коня води,
Дено льо, моме ле, Коладе ле,
как го води, захожда го,
захожда го на бял Дунав
да го пои със студна вода.
Кон си вода той не пие,
че го върна мома Дена,
завърза го за смокина,
че си седна на бял камък,
на бял камък, хем мраморен,
че си извади огледалце,
да си гледа бялата лика,
бялата лика, лика и прилика,
че се провикна Дена мома:
- А бре, Боже, милий Боже,
колкото съм бяла и червена,
толкоз да съм черноока,
толкоз да съм тънка и висока!...
- Ой, наздраве, Дена мома!
Ямбол; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|