|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Рано ранила Дена мома,
Дено льо, момне льо хубава,
Дено льо, Коладе ле,
тъй ранко в неделя,
изведе си хранено конче,
изведе ги, поведе го,
заведе го татък долу,
татък долу на бял Дунав,
да го пои със студена вода.
Кон не пие студена вода,
най си гледа надолу-нагоре,
долу и горе у бреговете,
у бреговете и мостовете.
Че го отстъпа Дяна мома,
че го свърза за калинка,
за калинка за червена.
Че си отстъпа Дена мома
сред бял Дунав на бял камък,
че се над вода огледа
и се сама покайваше:
- Льольох, Боже, мили Боже,
как съм бяла, тъй червена,
как съм тънка, тъй висока!...
Грънчарово, Дуловско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|