* * *

Хубава мома се хвали сама

Рано рани малка мома,
рано ми, рано, на ден неделя,
рано рани, преди зори,
преди зори, във неделя.
Че си излява в къщи, вънка,
в къщи, вънка - през вратата,
смет да фърля в градинчица,
в градинчица, под гюлчица.
Че си грабна кривата леля,
кривата леля, белите менци,
че отиде сред селото,
сред селото, на чешмата.
Че си измила бялото лице,
бялото лице, белите ръце,
че нагоре си погледна,
че се ясно изпровикна:
- Хубава съм от слънцето,
дваж хубава съм и от месеца!
- Тука пеем, Бога славим,
и от Бог ви, дал Бог здраве,
ха, наздраве, ой, сайбийо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010