|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Рано рани малка мома,
ой Коледо, мой Коледо,
рано рани на бял Дунав,
на бял Дунав с пъстри стомни.
Па си наля пъстри стомни,
па ги сложи на бял пясък,
та си уми бяло лице,
бяло лице и червено,
па си бръкна в джобове,
та си извади медно огледало,
па се сама обирече:
- Защо не съм по-черноочка,
по-черноочка, по-височка,
турчина бих разтурчила,
българина потурчила.
Дълбок дол, Троянско; коледна - по пътя (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|