|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Извела е малка мома
бащино хранено коне
да го води, да го пои,
на тиха ми бял Дунава.
Напои го, върнала се,
че ми стъпна на бял камък
да си мие бяло лице,
бяло лице, черни очи.
Че си бръкна в пазвичката,
та изкара огледалце,
огледалце кокалено,
шарено беше, писано беше.
Огляйва се, окайва се:
- Като съм бяла и червена,
да бях малко черноока -
поповете разпопявях,
граматици опопявах.
- Наздраве ти, малко моме!
Чукарово, Тополовградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|