* * *

Хубава мома се хвали сама

Извела е Елена мома,
Елено моме, Еленчице,
бащино си ранено конче
да го пои на бял Дунав.
Напои го, изстъпа се,
изстъпа се наназаде,
наназаде до бял камък,
до бял камък, въз бял камък,
та загреба бистра водица,
та си уми бялото лице,
та си бръкна в пъстра пазуха,
та изкара шарена кърпа,
обърса си бялото лице,
че си сегна десна джебова,
та изкара огледалце,
огледало кокалено,
че се сама огледала
и си сама на ум дума:
- Каквато съм бяла й червена,
бяла й червена, тънка й висока,
да бях малко по-черноока -
турците бях разтурчила,
българето потурчила,
поповете разпопила,
граматици опопила!
- Тебе пеем, малка моме,
наздраве ти, малка моме!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010