|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Море, море трепереше,
сред морето - малка мома,
малка мома Стоянчица.
В ръка държи бяло книже,
бяло книже, черно писмо,
кадията ферман пратил:
"Моми пера да не носят,
ни белило, ни червило,
нито червени барези,
нито с турско огледало,
огледало да се гледат!"
Всички чули, веровали,
бяла Рада и тя чула,
и тя чула, не веровала.
Дошло е света Неделя,
премени се, нареди се -
забрадила й ален барез,
сложи перо на страната,
набели се, начерви се,
огледа се на огледало,
хем се оглява, хем се окайва:
- Как съм бяла и червена,
да бях малко черноочка -
турците бих разтурчила,
поповете - разпопила!
Че излязла на хорото...
Чернево, Варненско; великденска - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|