* * *

Хубава мома се хвали сама

Излязла е малка мома,
горе-горе в градинчица,
стъпила е на бял камен,
огледалце си в ръка държи.
- Кат се гледам, огледвам,
кат съм тънка и висока
да бях малко черноока,
да ме няма ни в сай града,
ни в сай града, ни в сай градища!
Де я зачули три овчаря,
три овчаря, три другаря.
Първи овчар проговаря:
- Мари, моме, малка моме,
кат ти зачух тази дума,
тази дума де продума,
кавал свирих - опуснах го.
Втори овчар проговаря:
- Мари, моме, малка моме,
кат ти зачух тази дума,
тази дума де продума,
стадо броих, надброих го.
Трети овчар проговаря:
- Мари, моме, малка моме,
кат ти зачух тази дума,
тази дума де продума,
хазне броих надброих я.
Дай си, момне ле, цветенцето,
дет' го носиш на лицето,
на лицето - над очите,
да го строша в чаша вино,
да го давам на юлдаши,
на юлдаши, на кардаши.
И ти, момне ле, наша сестро,
тебе пеем - Бога славим,
от Бога ти много здраве,
а от нази веселина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010