|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Извела е малка мома, Коладе ле,
бащини си враня коня,
па ги пои на бял Дунав,
напои ги и се върна,
че си стъпа на бял камък
че се сама спогледала,
спогледала, продумала:
- Кат съм тънка и висока,
с очи черни, черешови,
с тънки вежди гайтанови,
аз си либе нямам колай,
ни на село, ни на друго...
На път вървят три овчаря.
Първи овчар отговаря:
- Мълчи, моме, онемяла,
с кавал свирих, не досвирих,
зарад твойта тънка снага,
тънка снага самодивска!
Втори овчар отговаря:
- Мълчи, моме, онемяла,
стадо броих, не доброих,
зарад твойто бяло лице,
зарад твойте черни очи,
черни очи, черешови!
Трети овчар отговаря:
- Мълчи, моме, онемяла,
аз не зная що да кажа,
аз съм малък, малошина,
тази китка дето тебе,
дето тебе на страната,
дай я мене да я сложа,
да я сложа на главата!...
Бяло поле, Харманлийско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ); контаминирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|