Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Извела е малка мома
бащина си, ранен коня
да го пои вода студена,
да го пои на бял Дунав.
Че се измести тъй на страна,
та извади огледало,
огледало, кокаляно.
Сама си се огляваше:
- А бре, Боже, мили Боже,
каква съм бяла та червена,
още по-тънка, та висока,
па си нямам, първо либе,
първо либе вакъл овчар...
Белила, Грудовско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|