|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Рано рани Дена мома,
Дено льо, момне ле, Коладе ле,
тъй ранинко, та в неделя,
та в неделя напред слънце,
изведе си братова коня
да го пои на бял Дунав.
Кон не пие студна вода,
най си гледа долу и горе.
Отстъпа го Дена мома,
че си стъпа на бял камък,
че си уми бялото лице,
че се вгледа над бял Дунав.
Отговаря Дена мома:
- Льольох, Боже, милни Боже,
как съм бяла и червена,
как съм тънка и висока,
още да съм черноока -
турците бих разтурчила,
я българи потурчила!...
- Туй наздраве, Дена мома!
Башкьой, Северна Добруджа - Румъния; коледна - на мома (СбНУ 35/1923,
№ 51 - "Мома на Дунав").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|