Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хубава мома се хвали сама
Изгряла е ясна звезда, Коладе ле,
под син облак, над бял Дунав, Коладе ле,
не е било ясна звезда,
най ми било малка мома,
на бял камък е стъпила
и се сама тя оглежда,
и сама си тя говори:
- Кат съм бяла и червена,
кат съм тънка и височка,
защо не съм си черноочка,
та ходжови разходжила
и попове разпопила,
и владици опопила...
Александрово, Ловешко; коледна - на мома (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|