* * *

Хубава мома се хвали сама

Расла й, расла й, малка моме,
хей Коладо, мой Коладо,
въз бащица, въз майчица,
като ела въз планина,
като бръшлян връз бял камък.
Па си излезе на планина,
на планина, на равнина,
па си взема бели менци,
бели менци и кобилици,
па отиде татък долу,
татък долу на бял Дунав,
наляла си бели менци,
умила си бяло лице,
бяло лице, черни очи,
па си стъпи на камъче,
па си бръкна в пазвичка,
извади си огледалце,
па се сама огледа,
па се сама раздумала:
- Кат съм тънка и висока,
що не съм по-черноока,
попа бих си разпопила
и турчина упоила.
- Слушай, слушай, малка моме,
тебе пеем песенчица,
толкоз здраве на таз мома,
наш да е превит кравай,
на кравая кръст докато!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.09.2010
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010