* * *

Мома и овчар - крилат змей

Мама Тодора, мари, тихом говори:
- Мари, Тодоро, вакла Тодоро,
кажи на мама, що денем ходиш,
що денем ходиш, ходиш и мръчиш,
а нощем седиш, кат ламба светиш,
кой ерген любиш, кой овчар мамиш?
Отговаряше вакла Тодора:
- Защо ме питаш, ти стара мамо,
мащеха ли си, че да не знаеш,
кой ерген любя, кой овчар мамя?
Като ме питаш и щом не знаеш,
аз ще ти кажа, без да те лъжа -
мене ме люби лютото змейче,
люби ме, мамо, и ще ме вземе!
Я стани, мамо, в събота вечер,
в събота вечер, срещу неделя,
и вземи, мамо, сребърна пара,
че се обърни срещу изтока.
Че е станала Тодорина майка
в събота вечер срещу неделя,
че е вземала сребърна пара,
че е отишла в долна градина,
още щом влязла, и се задали,
и се задали дор три облака -
първият облак мина и замина,
вторият облак - и той замина,
третият облак дойде и застана,
та са духнали силни ветрове
и заваляха силни дъждове,
оттам се спусна лютото змейче,
и си вземало вакла Тодора,
че я отнесло в синьото небе.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012