|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и овчар - крилат змей
- Мари, Тодоро, вакла Тодоро,
що нощем ходиш, я деня дремеш?
- Мале ле й, мамо, мари, мащеха ли си,
мащеха ли си, та ме не вярваш?!
Мене ме, мамо, мари, змея залюби,
люби ме, мамо, мари, и ще ме вземе.
Да дойдеш, мамо, събота вечер,
да видиш, мамо, чудо голямо -
на скут ми седи, сахан ми държи,
сахан стафиди, та него храня.
- Мари, Тодоро, вакла Тодоро,
да идем, мари, в поле широко,
там има, мари, мраморен камен,
я под камъка змийка усойна,
оттам да вземем жълта отрова,
та да му пуснем в прясното мляко,
та да го, мари, ние отровим!
Щит, Свиленградско; на моабет (СбНУ 60/1993-1994, № 117 - "Майка
предлага да отровят змея").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|