|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и овчар - крилат змей
Мама Тодорка думаше:
- Мари, Тодоро, бяла Тодоро,
защо денем, мари, лежиш,
денем лежиш, нощем ходиш?
Тодора дума мама си:
- Мари, мале, стара майчице,
защо ме питаш, разпитваш?
Я излез нощем посред нощ,
посред нощ, в лошото време,
ти да видиш мене, мамо,
ти да видиш мене -
ази си любя вакъл овчар.
Дене стадо пасе,
ноще при мене идва.
Щом при мене дойде,
дойде и приседне,
на змей се превръща.
Щом при мене седне,
с устата си държи
сребърен пръстен,
в ръцете си държи
сухи смокини.
Осенец, Разградско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|