|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Мома и овчар - крилат змей
- Мари, Тодоро, вакло Тодоро,
ще нощем ходиш, мари, а денем дремеш,
кой овчар любиш, мари, па се не връщаш?
- Мар, мале, мале, ти, стара мале,
мащеха ли си, че ме разпитваш,
ти ме посгоди без да ме питаш!
Я излез, мамо, нощес полунощ,
нощес полунощ, в лошото време,
да видиш, мамо, чудо голямо -
на скут ми лежи сребърен сахан,
а във сахан змия усойка,
а тя ми, мамо, тихо говори:
"Мари, Тодоро, вакло Тодоро,
хайде се, мари, двама вземеме,
хайде се, мари, двама пожениме!"
Николово, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|