* * *

Мома и овчар - крилат змей

- Ой, мари, назлън вакла Тодорке,
що нощем правиш, дъще, та денем дремеш?
- Ой, мари, мале, мащеха ли си,
мащеха ли си, та ме не вярваш, мале, (2)
та ме не вярваш, кога ти казвам?
Ноще по нощем, мале, по злото време, (2)
мене ме люби, мале, вакъл овчарин,
вакъл овчарин, мале, със вакло стадо.
През нощта, мале, змий крилат става,
през прозорчето, мале, при мен дохажда,
на скут ми сяда, мале, и в ръце държи,
и в ръце държи сребърен сахан,
и в саханя, мале, черни стафиди,
черни стафиди, мале, златни ябълки.
Той еднъж хапне, мале, на мен дваж дава.
Ти ако дойдеш, мале, да ме погледнеш,
да ме погледнеш, мале, през прозорчето,
ако погледнеш, мале, да не продумаш!
Ако продумаш, мале, ще ме убие,
ще ме убие, мале, змея крилати.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012