* * *

Мома и овчар - крилат змей

- Ой, мари, вакла Тодорке,
що нощем правиш, джанъм,
та денем дремеш?
- Ой, мале, мале, мащеха ли си,
джанъм, та ми не вярваш,
та ло ме питаш?
Ти ела, мамо, в петък вечер,
в петък вечер срещу събота,
в най-злото време - посрядом нощя,
кога погледнеш през пенджерата,
да не похлопаш, да не продумаш!
Майка й ходи в петък ми вечер,
в петък ми вечер срещу събота,
в най-злото време посрядом нощя.
Кога погледна през пенджерата
Тодорка седи, в скута си държи,
в скута си държи сахан сребърен,
саханя пълен - черни стафиди,
в пазва й лежи змийка отровна.
Дваж тя си хапне, триж - змия даде...
Тодорка люби змийка отровна,
змийка отровна, змийка усойна.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012