* * *

Мома и овчар - крилат змей

- Мари, Тодоро, назлън Тодорке,
що нощем ходиш, мари, пък денем дремеш?
Кой овчар любиш, мари, та се не връщаш?
- Мари, мале, мале, ти, стара мале,
мащеха ли си, мале, че се задяваш,
че се задяваш, та не разбираш?
Ази си любя овчар гидия,
със сиво стадо, със меден кавал;
при него ходя, та се не връщам,
мари, мале, мале, ти, стара мале.
Отдалеч иде, мамо, като тъмен облак,
до мене стига, мамо, голям огнен змей.
Той не се, мамо, от мене отделя
и аз за него, мамо, ще да се оженя.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.06.2012
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012