* * *

Търговска дъщеря знае езика на лекарите

Разболяла са й момата,
та й лежала, боляла (2)
цяли ми девет години, (2)
баща й седи до крака, (2)
майка й седи до глава,
баща й писмо пишеше
на цариградски доктори,
на Кондукторски фершъли,
доктори и докторици.
Доктори писмо получиха,
получиха, та го прочетоха,
прямо до мома отидаха.
Един га фаща за глава,
другию га фаща за ръка
и немски си говореха:
- За снята глава лек няма.
Момата немски разбира,
тя си на мами думаше: (2)
- Мале ле, миличка мале,
да знаеш, мале, да знаеш,
какво доктори говорят, (2)
млада зелена жа умра! (2)
Я иди, мамо, я иди (2)
татък ми долу на базар, (2)
че купи, мамо, че купи (2)
сякакви кърпи цветови,
че раздай, мамо, че подай
на моми, мамо, на ергени,
да носат, мамо, да носат,
да носат и да спомянват,
кога й момата умряла, (2)
момата на търговеца.
Да носат, мамо, да носат (2)
и да спомяноват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.08.2010
Български фолклорни мотиви. Т. VІI. Възрожденски и съвременни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010