|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада невяста и гълъбче (Тъга по бащиния дом)
Морава, рамна зелена,
до заман беше зелена,
от заман стана сухотна...
Гургутка гука в градина,
я Мария й говори:
- Гукай ми, гукай, гургутке,
я съм си така гукала,
доде бех при милна майка!
Доде ме мама решеше,
руса ми коса растеше;
доде ме мама баняше,
рамна ми снага растеше,
бело ми лице цъфтеше.
Сега се пусто ожених,
не дават да си погукаш,
не дават да си запееш!
Къща на глава - чернила,
деца на ръце - синджире,
момче на сърце - катанец!
Деня месене, готвене,
нощкя свила препридане,
на зълви тънки дарове,
ега им пусти останат!...
Дочу я Стоян из двори,
че на Мария говори:
- Мома Мария, Мария,
ако бегаш - да бегаме,
доде гора шума нема
и по поле детелина...
Радуил, Самоковско (Ангелова, Р. Село Радуил, Самоковско. Народопис
и говор. - ИССФ 8-9/1948, с. 394, № 6).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|