|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада невяста и гълъбче (Тъга по бащиния дом)
Младо булче по двор ходи
с алено було на глава,
как си ходи, сълзи рони. (2)
Я посред двори дърво расло,
ем на дървото гълъбче гуца: (2)
- Гуцай ми, гуцай, гълъбче,
във чужда къща ж' да идеш, (2)
чужда къща, чужди хора,
крилцата ж' да ти увиснат, (2)
перцата да ти окапят,
като на мене, гълъбче.
Га бях при майка, при тейно,
по двори ходех - все пеех,
за стол да седна - весела,
га се ожених, гълъбче,
по двори ходя - все плача,
за стол да седна - кахърна,
крави да доя - тежко ми,
телци да лъча - нсе кълна:
"Опустяло ти, Стояне,
бащиното ти имане,
имане, тежко сбиране!"
Луначарское, Бердянски район, Запорожска област - Украйна (Кауфман-НПБУМ
2, № 1507 - "По двори ходи и плаче").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|