|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада невяста и гълъбче (Тъга по бащиния дом)
- Пиленце пее, мани мо,
във нашта горна градинка,
пее, мани мо, говори:
- Радке ле, булче хубаво,
защо си тъжна, кахърна,
нямаш ли да ядеш, да пиеш,
нямаш ли да се веселиш?
Радка пиленце думаше:
- Пиленце пъстро, хубаво,
аз имам да ям, да пия
и имам да се веселя.
Като бях, пиле, при мама,
бяла бях като лебеда,
червена като ябълка,
а сега, пиле, а сега -
изсъхнах като глогиня,
черна съм като къпина.
Пусто женило-чернило,
на лоши хора изпаднах,
на лоши хора имотни -
сутрина рано раняват,
пък вечер късно окъсняват.
Камено, Бургаско; зап. Дим. Осинин, 1962 г. (БНТ 7, с. 382 -
"Пиленце пее, мани мо").
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|