* * *

Млада невяста и гълъбче (Тъга по бащиния дом)

- Пейте ми, пейте, пиленца,
дорде сте малки, при мама.
Аз кога бях при майка си,
където ходех, все пеех,
бяла бях като кадъна,
червена като ябълка.
Като ме мама ожени,
ожени, та ме зачерни
и Гергьови ме отдаде.
Гергьовта стара майчица -
свекърва, зъмя усойка.
Почернях, пиле, погрознях -
черна съм като къпина,
суха съм като глогина,
жълта съм като нерандза.
Гергьовта стара майчица,
сутрина рано подрани,
привърза бяла къделя,
запреде ново вретено
и цял ден ходи из село,
и все за мене разправя.
Вечер си ида с говеда,
Герги си иде от нива.
Тя му вратнята отваря
и ме на Герги надума:
"Герги ле, синко Герги ле,
оти не биеш булката -
цял ден си ходи из село!"
Герги й дума, хортува:
"Прости й, мамо, прости й,
че тя е малка, глупава.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2012