|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Млада невяста и гълъбче (Тъга по бащиния дом)
Магдалена двори мела,
хем ги мела, хем ги люто клела:
- А бре, двори, двори ле сте,
пусти опустели!
Гугута гука в усое,
а Магдалена думала:
- Гукай ми, гукай, гургуто,
кога съм била и язе,
кога съм била мала-малена,
и я съм така живяла,
и я съм така гукала.
Кога ме тата хранеше -
бело ми лице цъфтеше,
кога ме мама миеше -
руса ми коса раснеше.
А сега, гугуто, а сега -
свекор и свекърва ме хранят,
и младо ме любне владее,
пожътех, гургуто, потъвнех,
руса ми коса от глава падна.
Еремия, Кюстендилско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.10.2012
Български фолклорни мотиви. Т. І. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2012
|