|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка убива неразпознатия си син-пътник
- Синко Гургуре, Гургуре,
нещо ще да те попитам -
Църква ми метеш и пееш,
у книга четеш и плачеш;
дали е, синко, дали е,
дали е гладна година,
или ще помор да бъде?
Гургур на макья продума:
- Мале ле, мале, майчице,
като ме питаш, да кажа -
нити е гладна година,
нити ще помор да бъде;
у книга ми се намерва,
че ще от макья да гина,
от своя макья рождена!
Макья му дума, говори:
- Синко Гургуре, Гургуре,
я иди, мамин, пребегни,
през девет града у десети;
девет години не дойди,
дано се, мамин, дано се,
дано се писмо разпише.
Гургур си макья послуша,
отиде Гургур, пребегна
през девет града у десети;
нема го девет години,
спечели бели бешлици,
и тия жълти жълтици;
накупи Гургур, накупи,
накупи вакли овньове
и тия бели марии,
нацени Гургур овчаре,
овчаре и млади ке'и,
па си стоката подкара,
та дома да ги закара.
Кога си село пристигна,
Гургур овчаре продума:
- Овчаре, млади ке'и,
полека стока карайте,
а азе напред ще ида,
за назе конак да дира.
Край село вода студена;
Гургур си конче отседна,
та вода да го напои.
Тамо си Гургур съгледа,
съгледа млада невеста -
дошла за вода студена.
Гургур невеста попита:
- Булко ле, млада вдовице,
отдавна ли си вдовица?
- Нити е много отдавна,
яла и не е отскоро -
тая е годин девета!
- Булко ле, млада невесто,
мога ли у вас да преспа?
- Търговче, младо юначе,
я имам стара свекърва,
та нея да си попитам...
Скоро невеста отишла,
та си свекърва попита,
она й тихом говори:
- Я иди, булка, я иди,
та си търговче доведи -
у нас търговче да преспи.
И невеста е отишла,
та е търговче довела,
па се невеста разтури,
наготви гостби всякакви,
омеси бели погачи,
наточи вино червено.
Убаве са го гостиле
и по-убаве напоиле,
търговче си е легнало,
та па си мирно заспало.
Свекърва тихом говори:
- Я айде, булко, я айде,
търговче да си пребием,
имане да му уземем!
Току си това изрече,
узе секира струпница,
на Гургур глава отече.
Кога търговче отвиле,
булка Гургура познала,
по свой го пръстен познала.
Викна невеста да плаче:
- Мале ле, стара свекърво,
какво ти стори, направи,
нали е това млад Гургур!
Темна нощ мина, замина,
светла се зора зазори.
Овчаре питат низ село:
- Има ли тука млад Гургур?...
Враца (СбНУ 22-23/1906-1907, с. 117, № 7 - "Гургур гине от
макья рождена"); марии - женски овце; разтури - разшета; бели погачи - пресен,
без квас, домашен хляб.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|