* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Рано ми ранил млад Тодор
и в черковата отишъл.
Черкова измете, изчисти,
запали златни кандила
и взема книга евангелие.
Като си книга четеше,
в книга Тодор намери,
че му от Бога писано,
че ще от майка да умре,
от мила майка рождена.
Тодор се много натъжи,
изгаси златни кандила
и си черковата затвори,
и си в дома отиде.
На портите го срещнало
негово дете Богданчо.
Нито го в очи погледнал,
нито го с ръка хванал,
ни бучка захар му подал.
Съгледала го Петкана
и си на Тодор говори:
- Либе Тодоре, Тодоре,
никога не е било кат днеска,
като те дете посрещна -
нито го с очи погледна,
ни бучка захар му подаде...
Дали си болно, неволно,
защо си толко кахърно?
Тодор Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
като ме питаш, ще кажа -
я си в книга намерих,
че ми от Бога писано,
че от мама ще умра,
от мила мама рождена.
Като го дочула майка му,
тя си на Тодор думаше:
- Синко Тодоре, Тодоре,
я земи пари повече,
пари, мама, и дрешки,
па тръгни, мама, по света,
дано се щета размине,
дано се мама помине!
Че стана Тодор, излезна,
ходил е, още бродил е
цели ми девет години.
Много си стока накупил
и много пари спечелил.
Па се Тодор съсетил,
да вземе да се завърне...
Като си стока покарал
и си в село пристигнал
с неговите аргате,
на кехаята Петко говори:
- Вие ще край село стоите,
стоката да ми пазите,
а я ще в село да влезна,
конак за нас да намера,
за нас и за стоката.
Като си Тодор знаеше,
че и има широки дворове
и има равни кошари,
той в тех си отиде
и на Богданчо говори:
- Иди попитай баба си
има ли место да пренощувам.
Баба му я немало,
тя от вънка влезнала
и си всичко разбрала.
- Имаме синко, имаме,
имаме место за тебе,
за тебе и за стоката.
Вечерта, като вечерале,
той си на Петкана думаше:
- Много пари ще ти дам,
ако нощуваш при мене!
А Петкана му казала:
- Ако ми мама разреши.
Като си двама легнале,
Тодор Петкани думаше:
- Либе Петкано, Петкано,
ако ме мама не позна,
че е мама остарела,
ти как не можеш да ме познаеш?
Тогаз се Петкана сетила,
какво със свекърва надумали,
да вземат да го заколат,
парите да му оберат.
Тогаз Петкана му рекла:
- Да стана, либе, да заключа,
да не би мама да дойде.
Тодор Петкани думаше:
- Недей, либе, заключа,
нали сега съм си дошъл...
Нали съдба решила -
Тодор от майка да умре.
Майка му сред нощ влезнала
и му главата отсекла.
Тогава Петкана писнала:
- Защо го, мамо, съсипа,
нали това е наш Тодор!
Свекърва тихо думаше:
- Стани, Петкано мамина,
да вземем, да го закопаем,
да ни слуги не усетат!
Тодор си те заровили,
на сред дворове в бунище.
Конче му усетило,
взело да цвили и рови,
я кехая Петко на порти вика:
- Мома, невесто хубава,
къде денахте млад Тодор?
Кога го конче изрови,
слугите му ги хванале
и ги на властта предале.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010