* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Рано ми рани млад Тодор
в хубава света неделя
черкови да си помете,
книгите да си прочете.
Черкови мете и пее,
книгите чете и плаче.
Мама Тодора питаше:
- Ти метеш, синко, и пееш,
а четеш, синко, и плачеш,
какво е в книги писано,
та четеш, синко, и плачеш?
Тодор си мамо думаше:
- В книги е, мамо, писано -
майка ми ще ме заколи
със мойте остри ножове.
Черковно писмо не лъже,
това ще, мамо, да стане,
ази ще, мамо, забягна
от българска земя във влашка,
ще седя девет години,
дано се писмо разпише,
па тогаз ще се завърна.
Седял е девет години,
че там ми Тодор спечели
две торби жълти жълтици,
па ми се Тодор завърна.
Като си в къщи отиде,
майка му не го познала,
Тодор я от врата попита:
- Добър ден, стара бабичко,
има ли място у вази
да дойда, да пренощувам?
- Ти ела и пренощувай,
и аз имам син като теб,
той във Влашко избяга
и той ходи като теб,
и той пита като теб.
Кат влезе Тодор да ляга,
бабата забелязва,
че той си сложил под глава
две торби жълти жълтици,
под възглаве си оставил
и острите си ножове.
Човешко око лакомо,
тя като видя парите,
чакала пътник за заспи,
нали не го е познала,
взела му остри ножове
и му главата отрязва,
за да му вземе парите.
Клета му глава скачаше,
тръпен му език думаше:
- Помниш ли, мамо, знаеш ли,
какво бе в книги писано?
Каквото пише - тъй стана,
черковно писмо не лъже!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010