* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Имала й мама, имала й
едного сина Стояна,
ни за син, ни за дъщеря,
и него мама ожени.
Стоян се скара с майка си,
и на майка си думаше:
- Майно ле, да ми отделиш
от къща, от покъщнина,
от нива и от ливада.
Мама Стояну думаше:
- От кого да те отделя,
дали от брата по-стара,
или от сестра по-млада?
Стоян се жалба нажали,
че си вънка излезе,
на широки равни дворове,
на двора има бял камък,
Стоян на него поседна.
От Бога книжка паднала
на неговото коляно.
Стоян си книжка разчете,
на книжката си пишело:
"Да ходи Стоян, да ходи,
къде ще Стоян да ходи -
от майчина си смърт ще мре;
майка му ще го убий,
майка му ще го затрий!"
Стоян си в къщи повлезе
и на Гунка си думаше:
- Гунке ле, булка хубава,
сбирай ми, Гунке, стягай ми,
на дълга пътя ще ида...
Кат' рече Стоян, замина,
булка под було остави.
Ходил е малко, не много,
ходил е девет години,
спечелил девет хиляди;
наум му доде за Гунка,
що я под було остави.
Чуди се Стоян, мае се,
как да си носи парите.
Че си той стадо накупи,
до триста сиви говеда.
Говедари си пристави,
на говедари думаше:
- Карайте лека-полека,
ази ще напред да ида,
таз вечер конак да пиша...
Че са край тях преминали.
Гунка по двори ходеше
и си говеда доеше,
и на говеда думаше:
- Пусти ва вази, говеда,
тринки ви Стоян остави,
пък триста ще ви завари!
Стоян в пътя си вървеше
и на Гунка си думаше:
- Гунке ле, булка хубава,
има ли конак за мене,
за мене и за коня ми?
Гунка Стояну думаше:
- Аз имам стара свекърва -
нея ще ида да питам!
Ходила й Гунка, питала й,
и се на Гунка казали:
- И наш е Стоян тъй ходил,
тъй ходил за конак, тъй питал.
Пуснала й Гунка Стояна.
Дето си коня вържеше,
и там си го пак върза;
дето си пушка качеше,
и там пак си я закачи.
Стоян на Гунка думаше:
- Гунке ле, булка хубава,
постилай, Гунке, подлагай -
колкото двама да легнат!
Гунка пътнику думаше:
- Пътниче, кално друмниче,
аз имам стара свекърва -
нея ще ида да питам.
Гунка свекърва си пита,
и свекърва й думаше:
- Ти иди, легни въз него,
че той е пътник търговец,
че него ний ще заколим,
че парите му ще вземем!
Че са двамата легнали,
тогаз се й Стоян изказал...
И са си сладко заспали.
Че майка му го издебна
и му главата отряза,
и на Гунка си повика:
- Я стани, Гунке, постани,
кръвето да си почистим,
търговче да си заровим!
Тогаз си Гунка заплака,
на свекърва си думаше:
- Що закла, мамо, сина си,
този е, мамо, наш Стоян!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010