* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Мама Тодору думаше:
- Тодоре, синко Тодорчо,
остарях, синко, побелях,
не можа, синко, не можа,
не можа да те опера,
не виждам да те закърпя,
айде се, синко, ожени,
себе си лика намери,
себе си лика прилика,
на тебе, синко, да прилича,
а на мене да мяза.
Тодор майка си послуша,
тръгна Тодорчо да търси,
хубава булка намери,
хубава булка, Петранка,
през девет села у десето.
Голяма сватба дигнали
и те за булка ходили,
ходили и се върнали.
У неделя булка вземали,
у понделник сватба доизкарват,
у сряда булка ще отбулят
и повратките ще правят.
Тодор майка си думаше:
- Опечи ми, мале, самуне
и аз на Солун ще ида,
за риба прясна сомена,
за сомена, прясно солена,
сватбата да си доизкарам.
Майка му самуня опекла,
у нова ги торба сложила.
Тодор торба нарами,
тръгна на Солун да иде.
Като сред гора отиде,
нъл го арапе срещнали,
арапе дор девет брате,
тий си Тодора уловили,
на земе го завързали,
Тодора да си убият.
Най-мънинкото арапче,
на братята си думаше:
- Недейте го, братко, убива,
имаме сестра арапка,
от нас е най-голямата,
сичките я преженихме,
у дома да го заведем,
за нея да го оженим!
Че го жив оставили,
че го у тях завели,
голяма года годили,
голяма мена менили -
дванайсе върви жълтици,
тринайсе върви рупове,
че го за арапка оженили.
Минало малко, не много,
мъжка си рожба добили.
Тодорчо къде ходи, ходеше,
ходеше, се си мислеше
как да си Тодор избяга
на неговото село да иде,
край неговата булка Петранка.
Той на арапка думаше:
- Арапке, черна циганко,
да са хубаво премениш,
да си жълтиците свържеш,
дванайсе върви жълтици,
тринайсе върви рупове,
на детето златна шапчица
и ний на гости ще идем,
на гости и на повратки!
Че се арапка премени,
че си жълтици свързала
и на дете златна шапчица,
тръгнали и те да идат.
До голяма река стигнали,
Тодор арапка думаше:
- Я си жълтиците отвържи,
жълтици още рупове
и на дете злата шапчица,
че ги у дисагите пусни,
и аз си дисаги ще взема,
дисаги, още детето,
на края ще ги изнеса
и пак за тебе ще дойда.
Арапка, черна циганка,
тя си жълтице отвързала,
жълтице още рупове,
на дете злата шапчица
и ги у дисаги сложила.
Тодор си дисаги нарами
и си детето той зима,
като сред река отиде,
детето у река той пусна
и на арапка думаше:
- Арапке, черна циганко,
сбогом, прощавай, арапке,
назад се веке не връщам!
Че си у тях Тодор отиде.
Петранка, булка хубава,
тя си из двор ходеше,
Тодор на порти лопаше,
Петранка на порти излезе,
Тодор Петранка думаше:
- Има ли място за мене,
таз вечер да пренощувам?
Петранка дума Тодора:
- И аз имам стара свекърва,
ще ида да я запитам.
Петранкината свекърва,
тя на Петранка думаше:
- Пусни го, булка Петранке,
и наший Тодор тъй ходи,
тъй ходи и тъй се скита.
Тодор у къщи поканили,
ще слагат те да вечерят.
Петранка на Тодора полива,
ръцете да си измий,
тя му й пръстена познала,
пръстена годенишкия,
че го Петранка запитва,
тогиз са Тодор изказал,
на неговата булка Петранка.
Ред дошло да си лягат,
Тодор Петранка думаше:
- Айде на едно да легнем!
Петранка дума Тодора:
- И аз имам стара свекърва,
ще я, Тодоре, запитам.
Петранкината свекърва,
тя на Петранка думаше:
- Легни си, булка Петранке,
и нашия Тодор тъй ходи,
тъй ходи и тъй се скита.
Че са с Петранка легнали,
легнали, сладко заспали.
Петранкината свекърва,
като й тя видяла,
че му й много златото,
типар восък стопила,
че му й очите заляла,
тъй си й Тодор уморила.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010