* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Имала й мама, имала й,
един син, мама, Стояна -
той за син, той за дъщеря;
мило й да го ожени,
драго й ерген да ходи...
Взела му й булка хубава,
хубава булка Петрана.
Вчера се Стоян ожени,
днес на майка си думаше:
- Айде ми, мале, отдели,
от къща, покъщнина!
Мама Стояна думаше:
- От кого да те отделя -
дали от братец по-голям,
или от сестра по-малка?
Стоян из двора ходеше,
из двора, по калдаръма -
от Бога й книга паднала
на Стояновото коляно.
Стоян си книга четеше,
като четеше - плачеше...
Мама Стояна думаше:
- Стоене, синко Стоене,
какво се в книгата намярва -
като си четеш и плачеш?...
Стоян майка си думаше:
- У книгата се намярва,
че майка ми ще ме заколи!
Мама Стояна думаше:
- Стоене, синко Стоене,
коя го й майка сторила,
сторила и направила,
и аз да го, синко, направя?!...
Че тръгна Стоян, забягна,
остави булка под було,
под було и под венчило.
Малко ми, много, той ходил,
тъкмо ми девет години.
Неговта булка хубава
девет е була скъсала,
десето було турила,
турила и го носила.
Майка й из двора ходеше
и си кравите доеше;
Петрана из двора ходеше,
ходеше и ги кълнеше:
- Пусти остали тез крави -
Стоян ги тринки остави,
а триста ще ги завари!
Пътник на порти похлопа,
отиде Петрана, отвори му.
Пътник Петрани думаше:
- Петрано, белка хубава,
има ли конак за юнак,
за юнак и за конче му?
Петрана дума пътнику:
- Я стой, почакай, пътниче,
аз имам стара свекърва,
да ида, да я попитам!
Отиде Петрана, пита я,
тя на Петрана думала:
- Да дойде, булка, да дойде,
и наший Стоян тъй ходи,
тъй ходи и тъй се моли!
Булка му порти отвори.
Пътник у двори кат улезе,
отдето Стоян минувал -
оттам и Стоян минува;
дет' Стоян конче си вържел -
пътниче там го свързало;
пътник у къщи кат' улезе,
дето е Стоян, бе, сядал -
пътнико там е поседнал...
Седнали, че вечеряли,
станали тий да си лягат.
Петранка става, постила,
пътник Петранка думаше:
- Петранке, булка хубава,
жълтичка давам, Петранке,
близко до мене да седнеш,
да седнеш, мари, да легнеш!
Петранка дума пътнику:
- Аз имам стара свекърва,
да ида, да я попитам -
тя за всичко си посъжда...
Отиде Петрана, пита я,
тя на Петрана думала:
- Поседни, булка, полегни!
Като си двамата легнали,
Стоян Петрана думаше:
- Петранке, пръвна пръвнино,
тъй ли те учи майка ми -
да каниш гости, да срещваш?!
Петрана дума Стояна:
- Да идем на мама да кажем!
Стоян Петрана думаше:
- Нека се съмне, Петрано,
тогиз ще й ний кажем!
Първите петли попели,
Петранината свекърва,
тя въз Петранка отишла,
Стоянум глава отрязала.
Отзору кат се съмналу,
викна Петрана, заплака:
- Мале ле, стара майчице,
защо го, мале, ти закла,
не го ли, мале, ти позна!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010