* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Тодор черкови метеше,
черкови мете и пее,
а книга чете и плаче.
Никой Тодора не видя,
сгледала го майка му,
та па Тодора попита:
- Синко Тодоре, Тодоре,
що черква метеш и пееш,
що книга четеш и плачеш?
Тодор майци си говори:
- Мамко ле, стара майчице,
като ме питаш, ще кажа,
в книги ми се намерва,
че ще от майка загина!
Майка Тодору говори:
- Мил мамин, синко Тодоре,
не думай, мама, таз дума,
че е от Бога грехота,
а от хората срамота!
Коя ще да е таз майка,
гдето ще сина убие?!
Я вземи, синко, ключове,
отключи нови сандъци,
вземи си злато и сребро,
па иди, синко, във Влашко,
дано се това размине...
Тодор майка си послуша,
узе си злато и сребро,
па е във Влашко отишъл.
Там седял десет години,
спечелил тежко имане,
накупи едър добитък,
едър добитък и дребен,
наглави Тодор овчаре,
овчаре и говедаре,
па си добитък подкара,
в тяхна го града закара.
Тодор дома си отиде,
пред техни нови вратници.
Той Тодорица завари,
че си на вратник стоеше,
па Тодорици говори:
- Мома хубава невясто,
мога ли преспа у вази?
Тодорица му говори:
- Постой, почакай, пътниче,
да ида мама да питам,
ако те пусне да преспиш.
Тогава тя е отишла
и свекърва си запита:
- Мамко ле, стара майчице,
пита си, мамо, млад пътник -
може ли преспи у назе?
- Иди го пусни, невясто,
че и наш Тодор тъй ходи!
Тодорица му отвори,
та си е влязъл пътника
и Тодорица говори:
- Мома хубава невясто,
ела ми малко помогни,
мешин-дисаги да свалим,
мешин-дисаги със злато.
И Тодорица отишла,
та на пътника помогна.
Тодор й тихо говори:
- Мома хубава невясто,
ако си преспиш при мене,
мешин-дисаги със злато
ще да ти азе подаря.
Тодорица му говори:
- Да питам стара свекърва,
ако ме пусне, приспа-ще.
Па на свекърва обади,
свекървата се съгласи
и на невяста говори:
- Иди си преспи, невясто,
аз ще остър нож наточа
да си пътника заколя,
да ни остане златото.
Кога Петкана легнала
тя е Тодора познала,
защо бе Тодор шестопръст,
па се Тодору молеше:
- Либе Тодоре, Тодоре,
да ида, мами да кажа,
че мама точи остър нож
да дойде, да те заколи!
- Я лежи, либе Петкано,
като си мама чуеме,
ние ще й се обадим.
Па са и двама заспали.
И майка му е влезнала,
та е сина си заклала.
Кога се Петкана събуди,
тя се със гърло провикна:
- Свекърво, стара майчице,
защо Тодора заколи?
Свекърва каже Петкани:
- Мълчи, невясто, не викай
да ни хората не чуят,
ще си Тодора скриеме.
Кога е било сутринта,
то си дойдоха овцете,
овцете с овчарите,
говеда с говедарите,
па за Тодора питаха:
- Къде е Тодор челеби?
Всето се село събрало,
събрало и почудило,
какво майка му сторила
със свойго сина Тодора.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010