|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка убива неразпознатия си син-пътник
Славка си крави доеше,
червени телци пущаше,
дои ги Славка и плаче:
- Пусти да останат тез крави,
двенки ги Петър остави,
двеста са пусти станали!
Таман ги Славка кълнеше,
пътниче в пътя вървеше,
пътниче, кално друмниче.
Пътниче Славка думаше:
- Славке ле, булче хубаво,
има ли конак за юнак -
за мене и за коня ми?
Славка пътниче думаше:
- Ний си конак имаме,
ала си имам свекърва -
да ида, да я попитам.
Славка мами си думаше:
- Мамо ле, стара свекърво,
пътниче в пътя вървеше,
пита ме, мамо, за конак -
за юнак и за коня му.
- Защо не го, Славке, попита,
откъде и накъде отива?
Кажи му, Славке, да чака,
да си хляба извадя.
Като си хляба извади,
тя си навънка излезе,
сина си Петра познала.
Стара Загора (Архив КБЛ-ВТУ); променена.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|