* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Заправил Стоян одаи,
одаи, темно яхъри.
Вървяло мало, голямо
одаи сеир да струват,
одаи, темно яхъри.
Стоянум майка продума:
- Стояне, йолум, Стояне,
не вървят хора, Стояне,
одаи сеир да струват,
одаи, темно яхъри,
но вървят хора, Стояне,
булчето сеир да струват,
де ти й булчето хубаво,
де носи много имане,
девет върви фруле ялдъжки,
на челото му десета,
десета - фруле францужки,
булчето лежи болнаво...
Твърде му Стоян дожаля,
дожаля и му доболя,
нищо не можа да рече
на негова стара майчица.
Право си в къщи отиде,
Петкана лежи болнава.
Откри хатило - цълна я
в челото според веждите,
и пак й вярно продума:
- Оставай сбогом, Петкано,
я дойда веки, я н' дойда!
Че стана Стоян, отиде,
отиде Стоян, заиде
пуста ми длега Добруджа,
единдисал, казандисал
овцете с овчарите,
говеда с говедарю
и девет хазни имане.
Мина се малко и много,
тъкминко девет години,
тогиз се й назад завърнал.
Вървели, що са вървели,
до бащинте му ливади стигнали.
Стоян овчари думаше:
- Овчари, вий, говедари,
таз вечер тука преспийте,
и аз ще ида напредка,
напредка конак да хвана!
Че стана Стоян, отиде,
право си у тях отиде,
на пътни враца почука.
Сама Петкана излезе:
- Де кой чука и хлопа?
- Отвори ми и отключи ми,
хубава булка Петкано,
таз вечер на път останах,
отвътре прагу да вляза,
да вляза и аз да преспя!
- Пътниче и ти друмниче,
аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам
дали ще каил да стане!
Отиде, че я попита:
- Миличка моя мамо льо,
едно ми пътниче чука,
пътниче, мамо, друмниче,
таз вечер на път остало,
отвътре прагу да влезе,
да влезе, мамо, да преспи!
- Мър, иди, булка, отвори,
и нашув Стоян тъй ходи,
из ула, ула се моли!
Отиде, че му отвори,
че му врацата отключи,
че му портите разтвори,
че му кончето поема,
конче яхъри завела,
пътниче в къщи увела,
че му огънчец запали,
че му кончето назоби,
на Стоян ясте наготви,
сложи му хлебец да яде.
Пътниче вярно думаше:
- Хубава бяла Петкано,
имаш ли пръвна пръвнина?
- Пътниче и ти друмниче,
аз имам пръвна пръвнина,
както отишъл, заишъл,
али ми девет години,
десето лято пролети!
- Хубава бяла Петкано,
една хиляда ще ти дам,
тоз вечер въз мен да преспиш!
- Пътниче и ти друмниче,
аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам,
та ко ще каил да стане!
Отиде, че я попита:
- Миличка моя мамо льо,
една хиляда ще даде,
тоз вечер въз того да преспя!
- Мър, булка, иди ти да спиш,
врацата недей запира!
Седнали хлебец да ядат,
тогиз го й тя познава,
радва се и обрадва се,
че тя му вярно продума:
- Стояне, пръвно пръвнино,
ха вър' - на мама да кажем!
- Мър, седи и ти, Петкано,
ний утре ще й кажеме!
Легнали и тий да спят.
Хубава булка Петкана,
забрави тя да заключи,
сладък ми сънчец заспала.
Петканината свекърва
посреде нощи излязла,
че си пътниче убила,
сред двори го изнесла,
сред двори купи големи,
под купи го заровила...
Одзору дошли овчари,
овчари и говедари,
купи хвърлили на овце,
на овце и на говеда -
Стоян под купи лежеше...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010