* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

От Бога й книже паднало
на Стояново коляно
и на книжето й писано:
"Майка му ще го заколи,
главата ще му отреже,
в боклука ще я зарови!"
Стоян си по двор ходеше,
бяло си книже четеше
и жално-милно плачеше.
Кат видя майка Стояна,
тя на Стояна думаше:
- Стоене, мило мамино,
защо си по двор ти ходиш,
бяло си книже ти четеш
и жално-милно ти плачеш?
Що е на книже писано,
право на мама да кажеш,
без да ме, сине, излъжеш!
Стоян майка си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
без да те, мамо, излъжа.
От Бога й книга паднало
на мойто дясно коляно
и на книжето й писано,
че ще ме, мамо, заколиш,
главата ще ми отрежеш,
в боклука ще я заровиш.
Мама Стоене думаше:
- Стоене, синко Стоене,
стой, недей казва таз дума!
Как ще кайдиса майка ти,
кайдиса да те заколи,
кат си ми, синко, едничък,
едничък само на мама!
Стоян майка си пак дума:
- Майно льо, стара майчице,
аз искам да ме ожениш,
ожениш, да ме задомиш.
Ах, че го майка сгодява,
сгодява, сватба напрайва.
Стоян майка си думаше:
- Майно ле, стара майчице,
аз искам да ме отделиш
от къща, от покъщнина,
от бащино тежко имане.
Мама Стоене пак дума:
- Стоене, едничко на мама,
от какво да те отделя,
дали от братя по-малки,
или от сестри големи,
кат си ми, синко, едничък!
А че се Стоян ядоса
и си далеко забягна.
Стоял ми Стоян, що стоял,
стоял е девет години,
чак на десета година,
тогаз се Стоян завърнал,
на техни порти почукал.
Петранка, булка хубава,
тя си кравите доеше,
върло ги, люто кълнеше:
- Пусти остали тез крави,
сал три ви Стоян остави,
пък триста ще ви завари!
Стоян Петранке думаше:
- Петранке, булка хубава,
я излез отвън на порти,
да те, Петранке, попитам -
има ли място за пътник,
да дойда, да пренощувам?
Петранка дума пътниче:
- Пътниче, кално друмниче,
аз имам стара свекърва,
почакай да я попитам,
че тя за всичко решава.
Петранка в къщи отива
и на майка си думаше:
- Майно льо, стара свекърво,
пътниче пита за място,
да дойде, да пренощува.
Мама Петранке думаше:
- Пусни го, снахо Петранке,
че наш си Стоян тъй ходи,
тъй ходи, снахо, тъй пита,
тъй пита да си нощува.
Като си Стоян той влязна,
дето си пушка качеше,
там пак я Стоян закачи,
дето си Стоян сядаше,
там пак си Стоян поседна,
дано се, холам, усетят,
усетят да го познаят.
Но не го, холам, познали.
Петранка дума пътниче:
- Дай ази да ти полея,
да си ръцете измиеш,
че тогаз ще вечеряме!
Кат му Петранка полива,
пътниче дума Петранке:
- Петранке, булка хубава,
давам ти шъпа жълтици,
да дойдеш да нощуваме.
Петранка дума пътниче:
- Аз имам стара свекърва,
почакай да я попитам!
Петранка дума майка си:
- Майно льо, стара свекърво,
дава ми шъпа жълтици,
да ида, да нощуваме?
Свекърва дума Петранке:
- Нощувай, снахо Петранке,
за шъпа жълти жълтици!
Нашия Стоян тъй ходи,
тъй ходи, майка, тъй дава
по шъпа жълти жълтици,
при друга булка нощува.
Седнали да си вечерят,
дигнали сладка вечеря.
Петранка пътник извежда,
отиват да си нощуват.
Пътниче дума Петранке:
- На мама няма да казваш,
че съм си дошъл, Петранке!
Легнали да си нощуват.
Майка му каил не става,
таман са сладко заспали,
тя грабва брадва във ръце,
и на Стоян глава отсича.
Петранка писна да плаче:
- Ах, защо стори туй чудо,
тоз беше нашия Стоян,
а ти му глава отряза!
Двете се тогаз хванали,
плакали, още пискали.
Което е от Бога писано,
бавено, но не забравено!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010