* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Тодор ми е рано станал
и си на черква отишъл.
Там си книга разгърнал
и му е книга казала,
че ще от майка загине.
Кога кръстник това разбрал,
той си на Тодор казал:
- Стой тука, нигде не бягай,
премеждие ще премине!
Не ми го Тодор послушал,
ами в Романя заминал.
Недокосено окосил,
недожънато ожънал.
Купил си вакли овчици
и врани, бързи кончета,
и си ценил измикяр,
после тръгнал за в къщи.
Отишъл, на порти потропал,
жена му майка питала,
да пусне търговеца с коня.
Отворила, е той влязъл,
той си на Пенка говори:
- Пенке ле, булка хубава,
хубава, още разумна,
познай си пръстен на ръка,
кога ни попа венчава.
Познай, но майце не казвай,
дали ще ме и тя познае.
Яли и си заспале.
Майка му глава отряза,
пълни дисаги вищ вземала.
Пенка сутринта плакала:
- Майко, туй е наш Тодор,
той си от майка загина!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010