* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Петко на мама думаше:
- Хайде, мамо, отдели,
от ниви и от ливади,
от къща, от покъщнина,
да не ти се огрозя, омазя!
На книга ми се намира,
ти ще ме, майко, убиеш,
в зимници ще ме затвориш.
Майка му жално заплака:
- Петко ле, мило мамино,
от кого да те отделя,
дали от брат по-голям,
или от сестра по-малка,
като си, мамо, едничък,
едничък, мамо, самичък?
Петко се люто разсърди
и си далеко забягна.
Ходил и чиракувал,
спечелил много жълтици,
решил да се завърне.
Малъмка крави доеше
и тъй ги люто кълнеше:
- Пусти да останат тези крави,
три ги Петър остави,
пък триста ще ги завари!
Пътник на порти почука
и на Малъмка думаше:
- Има ли място за мене,
у вас да си нощувам?
Жълтица давам за конак,
пък две давам за булка,
при нея да си нощувам.
Малъмка на пътник думаше:
- Аз имам стара свекърва,
ще ида да я попитам.
Петковата майчица,
тя на булката думаше:
- Пусни го, булка, пусни го,
че и наш Петко тъй ходи,
тъй ходи по сокаците,
тъй пита по конаците.
Като си пътник влезе,
той си ботуши събу
дето ги събува млад Петко;
той си палто закачи
дето го качи млад Петко -
дано го познае майка му.
Майка му не го познала...
Като е жълтици видяла,
тя бе за пари лакома.
Седнали, вечеряли са,
легнали и са заспали.
Петковата майчица,
тя си с брадва влезе,
на пътник глава отсече,
че да му вземе парите.
Малъмка жално заплака:
- Майно ле, стара свекърво,
този беше, майко, твой Петко,
дето ти Петко думаше:
"Ти ще ме, мамо, убиеш,
в зимници ще ме заровиш!"...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010