|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка убива неразпознатия си син-пътник
Тодорчовата майчица,
тя на Тодорча думаше:
- Тодорчо, синко Тодорчо,
петък си булче затърси,
и пак го петък намери.
Събота года годили,
неделя сватба правили,
рано му, рано понделник
на портите му чукаха
бащините му борчлии.
Едину ище иляда,
вторию ище три иляд,
третию ище пет иляд.
Тодорчо жалба дожеля,
че хвана пуста пуста Добруджа;
стоял ми девет години,
че ми й Тодорчо спечелил
девет сюрека биволи,
девет сюрека от овце
и девет - крави ялови...
Тръгнал ми да си отива.
Тодорчо дума овчари:
- Овчари, бре говедари,
постойте и почакайте,
и аз ще напред да ида,
да видя конак за юнак,
да видя яхър за конче.
Като си напред измина,
право на чешма отиде,
там си булчето завари,
булчето си забулено,
с булото си забулено,
с булото, със червеното,
на девет места съдрано,
съдрано и закърпено...
Тодорчо дума на булче:
- Няма ли конак за юнак,
няма ли яхър за конче?
Булче Тодорчо думаше:
- Аз имам стара свекърва,
да ида да я попитам!
Булче си у тях отиде
и на майка си думаше:
- Мамо льо, стара свекърво,
на пътьо има пътниче,
то търси конак за юнак,
то търси яхър за конче.
- Иди му кажи да дойде -
аз имам синка загубен...
Нови пазар (СбНУ 47/1956, с. 333, № 189 - "Тодорчо отива
в Добруджа"); непълна - без трагичния край.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|