|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Майка убива неразпознатия си син-пътник
Стоян по двори ходеше,
бяла си книга държеше,
и черно слово четеше,
дребни си сълзи ронеше,
майка си люто кълнеше.
Стояновата майчица,
тя на Стояна думаше:
- Стояне, синко Стояне,
що четеш писмо и плачеш,
що е в писмото писано?
Стоян на майка продума:
- Майно ле, стара майчице,
като ме питаш, да кажа,
да не те дума излъжа -
във това писмо писано,
писано и орисано,
че ще ми главата отрежеш,
в боклука ще я заровиш.
Стояновата майчица,
тя на Стояна пак дума:
- Стояне, синко Стояне,
мълчи, не думай тез думи,
нали си един на майка,
как ще те майка кандиса
главата да ти отреже,
в боклука да я зарови?!
Минава малко, не много,
ах, че се Стоян сгодява.
В петък се Стоян сгодява,
в неделя сватба направя,
в понеделник мами продумва:
- Майно льо, стара майчице,
я да ми, мамо, отделиш
от къщна и външна работа,
от бащино тежко имане.
Ах, че си Стоян излезе,
далеко Стоян отиде.
Ходил ми Стоян, скитал е,
цели ми девет години.
Много е пари спечелил -
девет товара жълтици,
петстотин вакли овнета.
На десетата годна
решава да се завърне
във бащини си дворове.
Кога във село пристига,
пред бащини си дворове,
негово булче Тодорка
във двори седи и преде.
Тодорка не го й познала.
Търговче моли за подслон.
Кога са вече заспали,
Стояновата майчица
извади ножче черенче
и на търговче глава отрязва,
и я в боклука заравя,
да вземе жълти жълтици
и вакли бели овчици.
Николаево, Горнооряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2010
|