* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Заправил Стоян, заправил
в стаи тъмни ахъри,
дълбоки поници широки,
и сред двори чешмица
със сребърни улуци,
със златни чучури.
Мало и голямо вървеше,
одаи сеир да струва -
дълбоки поници широки
и сред двора чешмица.
Булката му по двори ходеше,
на глава й елдъшки жълтици,
на чуша й дребен ситен маргарит.
Стоян майки си думаше:
- Мар, мале, мар, стара мале,
дали са стаи хубави,
или са поници дълбоки,
или е чешмица хубава,
че върви мало и голямо
одаи сеир да струва?
Стояну майка думаше:
- Стояне, синко Стояне,
не са одаи хубави,
не са поници дълбоки,
не е чешмица хубава;
но ти е булче хубаво,
че върви мало, голямо,
булчето ти сеир да струва!...
И до царя се е прочуло,
и царят сеир ще дойде да го струва!...
Стояном се жалба нажалило,
че отишел, заишел
татък в дълга Добруджа,
девет години заишел,
много имане настигнал -
овците със овчарите,
говеда с говедарите,
конете със конярите.
Тогаз се назад завърнал,
девет години небръснат -
брада му до опас стигнала,
и тъй се назад завърнал...
И на селото си отишел,
и на чемшир порти си зачукал.
Сама е булката му излязла,
Стоян вярно думаше:
- Хубава булко, невясто,
този вечер гостенин да стана.
И тя му вярно рекла:
- Аз имам стара свекърва,
да я попитам, каил ако стане...
Тя попитала старата си свекърва:
- Мари, мале, рекла, чука един гостен,
иска тази вечер гост да стане.
Старата й свекърва каил станала:
- Нека дойде, гостенин да стане -
и нашия Стоян тъй ходи...
Тъй гостенин станал,
и на вечер вечеряли,
и булката му постлала.
Стоян на булката думаше:
- Я ела този вечер при мене,
аз ще ти дам кемер жълтици!
Булката невеста казала:
- Да попитам старата си свекърва,
ако стане каил, да дойда при тебе...
Невеста си попитала стара майчица,
че гостен ище да иде въз него -
"един кемер жълтици ми дава".
Старата свекърва я пуснала
и тя отишла при Стояна.
Тогиз й се Стоян вярно обадил:
- Хубава булко, невесто,
девет години, откак съм заишел,
тъй ли те свекърва ти вардеше?!
Сам съм аз Стоян,
утре ще я попитам:
"Мари, мале, стара мале,
тъй ли си булчето вардеше -
за кемер жълтици да го даваш?"
Легнали са, че са заспали.
Посред нощ отишла
Стояновата майка,
та удари Стояна с брадва в главата,
и там си Стоян умря.
Булчето се събуди и рече:
- Мари, стара майно ле, какво направи?
Той беше Стоян самичък!
Старата й майка отговорила:
- Мълчи, булка, не казвай,
девет години бяхме без того,
пак тъй ще бъдем без него!...
Че го заровила в трапа.
Сутринта като станало,
овчарите дойдоха, за Стоян питаха.
Майка му го скри и им отговори:
- Не видяхме такъв чиляк!
И на ума й не дойде,
че имаше Стоян кученце -
овчарите кученце познаха
и на стара баба казваха:
- Тука е Стоян, бабо, тука е,
не го крий, кученцето му е тука!
Овчари давия струваха,
кученцето изпат показа;
кога баба на мъки туриха,
тогаз си Стоян обадила,
как го е майка му убила...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010