* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Ех, че ми се е заженил
млад Стоян, млад юнак,
млад юнак, баш болярски син,
за тази ми Пенка хубава.
Майка си Пенка не дава,
че майка му душманка.
Чудил се Стоян, маял се,
от що какво да направи,
Пенка за булка да вземе.
Най-после Стоян решава,
че си брези яки биволи
из бащини яхъри изкарва
и си калдаръм направи
от бунара до Пенкини двори -
като си Пенка на вода отива,
чехлите да си не каля.
Като е видела Пенкина майка
що е Стоян направил,
чак тогава се решава
Пенка за Стоян да даде.
Голяма си сватба заправили,
от девет села хора поканили,
топли хлябове приготвили,
три бъчви с върла ракия
и десет с руйно вино.
Че са ми и заклали
до сто и двайсет юници,
и двеста вакли овчици,
сватбари да си нахранят,
нахранят, още напоят,
всички доволни да останат.
Като си на трапеза седнали,
Стоянова майка станала
и към Стоян се с лоши думи обърна:
- Стояне, синко Стояне,
голямо имане баща ти остави,
ала ти, синко, ще го изядеш,
изядеш, още пропиеш!
Като Стоян чу тез думи,
че си се люто разсърди,
че стана, софрата напусна,
че отиде Стоян доле ми,
нанадоле в равна Добруджа,
друго имане да събира.
Тогаз Пенка решава -
единайсет години да чака,
единайсет, още дванайсет,
ако се Стоян тогаз не върне,
за други да се ожени.
Ходил ми Стоян, скитал ми,
тъкмо единайсет години,
тежко имане е събрал,
петдесет крави дойници
и над триста вакли овчици,
дисаги пълни със злато.
Тогава се Стоян решава
назаде да се завърне.
Като си в тяхно село отива,
на бунара стадо запира,
тамо си Пенка заварва.
Той си Пенка познава,
ала го Пенка не познала.
Тогава си Пенка попитал:
- Булка ле, млада хубава,
може ли у вазе да преспя
с моето тежко имане?
- Аз имам зла свекърва,
да отида и да я попитам,
каквото каже - това ще бъде.
Ходила да я попитала
и при Стояна завърна.
- Може, казала, може -
до ден, до два, повече не може!
Тогава си Стоян стадо откарва
в бащини двори големи
и майка му го не познала.
Вечерта, като мръкнало,
Стоян в грива сложили,
там да си пренощува.
През нощта, като сладко заспива,
тогава майка му станала
и при Пенка отива,
голяма си брадва вземали,
на Стоян главата да отрежат,
имане за тях да остане.
Дали го е Пенка не познала,
всичко се със свекърва съгласила.
Отиват, че му главата отсичат,
тежко имане за тях да остане.
Главата като скачала,
езикът отвътре говорел:
- Пенке ли, първо венчило,
защо ми главата отряза,
за имане ли сте загладнели?
Като чула Пенка тез думи,
че си нож в гърдите забола,
двама в един гроб заровили.
Проклета да е майка му,
майка му, душманката,
що това направила,
за това тежко имане!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010