* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Тодори врачка вражала,
Тодори право казала,
че Тодор ще млад загине,
от своята майка рождена.
Тодор се умисли, угрижи,
по двора ходи и плаче,
а майка му го питаше:
- Синко Тодоре, Тодоре,
защо си, мамо, кахърен,
кахърен, майко, тревожен?
Тодор на майка говори:
- Мале ле, стара ле мале,
като ме питаш, ще кажа -
мен ми е врачка вражала
и ми е право казала,
че ще млад да загина
от своя майка рождена!
Майка му се разплака
и при стареца си отиде,
моли го всичко да продаде,
парите на Тодор да даде,
надалеч да го изпрати,
тежък търговец да стане,
дано се дявол наиграе.
Отиде Тодор, замина,
надалеч из чужди държави,
накупува стока всякаква.
Минаха се двайсет години,
най-после Тодор намисли,
намисли да се завърне,
при свойте близки роднини,
при майка и баща.
Като във село пристигна,
право във механата отива,
там се другари познали,
пои, всички по нещо почерпва.
Замоли Тодор другари
да го до дом придружат,
че много години минали,
да не би нещо да стане.
Тръгнали всички с него,
като до порти стигнали,
майка му и баща му извикват.
Тодор баща си попита:
- Има ли място за мене,
таз вечер тук да нощувам?
А майка му не го познава и каза:
- Ние сме хора сиромаси,
немаме такова легло като за тебе.
А той й отговаря:
- Какво и ще да бъде,
на мене всичко удобно.
Бръкна ми Тодор в джобове,
извади пари,
че ги на стареца подаде:
- На ти, дедо, тез пари,
вино, ракия да купиш,
таз вечер ще се веселим.
Като баща му излиза,
майка му бега по него
и му тихом говори:
- Я чем абаджия убием,
парите да му вземем,
на Тодор да изпратим!
- Не бива, бабо, не става,
че е от Бога грехота!
И в механата отива.
Там му всички казали,
че това е Тодор, техния син.
Стареца се много зарадва
и си у дома отива.
Бабичка го среща на вратница:
- Я съм абаджия убила,
парите съм му взела,
под черешата съм го закопала!
Баща му заплаква:
- Ти луда ли си ма,
че това е нашият Тодор!
И тя пада, умира.
Както бил легнал, полегнал,
много пътувал,
и она с манарата отива
и му главата отсекла.
Та врачката право казала,
че той от майка си че умре.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010