* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

- Тодоре, синко Тодоре,
мама с тебе у черква ходи,
све те сапикясва,
че метеш черква и пееш,
че четеш слово и плачеш.
Тодор на майка дума:
- Като ме, майко, питаш,
право да ти кажа,
че ми се у слово нахожда,
че ще да от майка да загина!
А майка му казала:
- Я ще те майка научи,
какво, сине, ще правиш
дорде се мама спомине,
от мама да не загинеш.
Я, сине, продай рало, копраля
и тия брези биволи
и иди, сине, млад хайдук!
Тодор си майка послуша
и продаде рало, копраля,
и тия брези биволи,
и отиде млад хайдук.
Зима ходеше млад хайдук,
а лете младо търговче.
Спечелил пари и накупил,
закупил стока секаква,
взима слуги стоката да му гледат,
Цейно му беше най-верен.
И е тръгнал дома да дойде,
дома да дойде на десетата година.
Като у село влезнал
уно чешма шарена,
у чешма млада невеста,
бели премени переше.
Тодор невеста попита:
- Има ли ханове у село,
хора търговци да лежат?
Невестата казала:
- У назе има место,
хора търговци да лежат,
но имам стара свекърва,
да ида да я попитам...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010