Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни

* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

- Синко Тодоре, Тодоре,
тая е година девета,
как е баща ти загинал -
черкви неотваряни,
кандила незапалени.
Я рано, мамо, да раниш,
отвори нови черкви,
удари дванайсе камбани,
ситно си книже разчети,
да видиш, мамо, да видиш,
какво се в книже находа!
Тодор майка послуша -
отвори нови черкви,
удари дванайсе камбани,
ситно си книже разчете,
и като четеше, плачеше.
Никой Тодора не виде,
само го майка видела
и на Тодора думаше:
- Синко Тодоре, Тодоре,
като си книже четеше,
защо си сълзи ронеше?
Дали ще помор да тръгне,
или ще е, мамо, зла зима,
зла зима, гладна година?
Тодор на майка думаше:
- Нети ще е, мамо, зла зима,
зла зима, гладна година,
ами ще Тодор загине
от своя майка рождена!
Майка Тодору думаше:
- Синко Тодоре, Тодоре,
мама ще да те научи -
я влезни в нови яхъри,
извади конче хранено,
па се на конче возкачи,
па на далеко забегни,
дано си минат премрежги!
Тодор майка си послуша,
па надалеко забегна -
отвъд през Дунав във Влашка.
Стоя ми девет години,
спечели тежко имане
и двеста руди рудици,
и триста вакли овньове.
Па ми се Тодор съсети,
дано се минали премрежги.
Покара стока и мъка,
във тяхното село кондисва,
право в дома си отива
и на порти потропва.
Булка навън излиза,
леко й Тодор продумва:
- Булке ле, булке хубава,
има ли место да преспя
с моите руди рудици?
Булка Тодору думаше:
- Постой, тежко търговче,
стара свекърва да питам!
Па се назад повръща
и на стара свекърва говори:
- А да го пущим, ма мамо,
във дома, мамо, да преспи,
че така пита и наш Тодор!
Свекърва на булка думаше:
- Пущи го, мамо, пущи го,
мама ще го спастри!
Кога е било вечерта,
майка среднощи станала,
на Тодор глава отрязва
и го във гюбрето заравя.
Коги е било сутринта,
овците блеят в кошара,
кончето цвили в яхъра,
булката пищи и плаче:
- Какво направи ма, мамо,
това нали беше наш Тодор!
- Я мълчи, булка, не плачи,
хората да ни не чуят -
това е всичко за тебе!...

 


Койнаре, Белослатинско (СбНУ 41/1936, с. 411); Тодор - в текста Тудар.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010