* * *

Майка убива неразпознатия си син-пътник

Разсърдил ми се млад Стоян
на булчето си Тодорка,
че не е имала момченце,
ам е имала момиченце.
В събота яли и пили,
в неделя им го кръстили,
им го кръстили Еленка,
в понделник Стоян забягнал
през девет гори зелени,
през девет села далеко.
Прикупил Стоян, прикупил,
прикупил сири говеда
и се назаде повърна,
през цели девет години.
Покрай дворови замина,
Тодорка по двори ходеше.
Стоян Тодорки думаше:
- Булко ле, булко незнайно,
незнайно и непознайно,
няма ли, булко, да бива,
да си аз говеда вкарам
в вашите равни дворове,
да вкарам, да пренощувам?
Тодорка Стоянум дума:
- Я стой, пътнико, почакай,
аз имам стара свекърва,
ш' ида и нези да питам.
Тодорка в къщи флянала
и си на майци думаше:
- Далечен пътник ме проси
у нас, мале ле, да нощува
с негови сири говеда.
Свекърва Тодорки думаше:
- Булко ле, булко Тодоро,
как да га, булко, не приймем
и ни нали имаме
един ми сина Стояна,
уже ми девет години
под чужди стряхи нощува...
Тодора Еленки дума:
- Щерко Еленке, Еленке,
обземи ситни ключове,
разключи златни портови,
нека говеда си вкара,
си вкара, да пренощува
Еленка ключуве обзе,
разклочи златни портуви.
Стоян Еленки думаше:
- Щерко Еленко, Еленко,
дете та, щерко, оставих,
мома те, щерко, заварих.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.09.2010
Български фолклорни мотиви. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010